Образователна технология
Образователната технология (на английски: educational technology или learning technology) е изучаването и етичната практика на улесняването и подпомагането на учебния процес и подобряване на представянето на учащите чрез създаване, използване и управление на подходящи технологични процеси и ресурси."[1][2]
Терминът „образователна технология“ е често асоцииран с или обхваща инструктивната теория и теорията на обучението. Докато инструктивната технология покрива процесите и системите на обучение и инструкция, образователната технология включва други системи, използвани в процеса на развиването на човешки способности. Образователната технология включва, но не се ограничава до, софтуер, хардуер, както и Интернет приложения и дейности.
Класификация на образователните системи
[редактиране | редактиране на кода]- класическо лекционно обучение (може да включва използването на компютър, проектор, озвучаване на залата и запис на лекцията като аудио или видео);
- модерно лекционно обучение (към горното може да има и стриймване на лекцията онлайн с въпроси от онлайн юзъри);
- обучение с помощ на аудиовизуални технически средства (когато учащият е изцяло извън лекционното помещение, независимо дали след това, тоест слушащ или гледащ запис, или в същото време се намира на отдалечена точка на планетата);
- система с advisor (това е когато при 1.1. е необходима намесата на advisor);
- обучение с помощ на учебна книга (това е към 1., когато към лекциите се четат лекции и учебници, както и допълнителна литература);
- компютърно обучение (това може да е обучение по информатика или обучение с помощта на ползване на компютър и проектор по време на лекция от лектора, или дори обучение със стрийминг, където обучаващият се може да гледа лекцията на живо и в същото време да си пусне стрийминг опциите на компютъра си);
- система „репетитор“ – индивидуално обучение (това е система характерна за началното образование);
- „програмно обучение“ (обучение по ползването на програми);
- обучение по програмиране (виж 1.1., 5).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Селевко Г. К. Современные образовательные технологии: Учебное пособие. – М.: Народное образование, 1998. – 256 с.
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- Технология коммуникативного обучения иноязычной культуре (Е. И. Пассов)
- Технология учебной дискуссии М.В. Кларин
- Школа Завтрашнего Дня (Д. Ховард)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ричи: Richey, R.C. (2008). Reflections on the 2008 AECT Definitions of the Field. TechTrends. 52(1) 24 – 25
- ↑ Andreas Kaplan (2020) Universities, Be Aware: Start-Ups Strip Away Your Glory; About EdTech’s potential take-over of the higher education sector
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Educational technology и страницата „Образовательные технологии“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |